Практикуване на самоусъвършенстване след пенсиониране

Твър­де жал­ко е, че ня­кои уче­ни­ци, ко­и­то по­се­ти­ха мо­и­те лек­ции и имат доб­ро вро­де­но ка­чес­т­во, спря­ха да прак­ти­ку­ват, по­не­же са за­е­ти с ра­бо­та. Ако бяха обик­но­ве­ни хора от сред­на ръка, не бих ка­зал нищо по­ве­че и бих ги ос­та­вил. Но тези хора все още имат нещо обе­ща­ва­що. Чо­веш­ка­та нрав­с­т­ве­ност за­па­да с хи­ля­да ки­ло­мет­ра на ден и всич­ки обик­но­ве­ни хора се но­сят по те­че­ни­е­то. Кол­ко­то по-да­леч са от Дао, тол­ко­ва по-труд­но е зав­ръ­ща­не­то чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. В ин­те­рес на ис­ти­на­та са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е за усъ­вър­шен­с­т­ва­не на сър­це­то и съз­на­ни­е­то. По-спе­ци­ал­но, слож­на­та сре­да на ра­бот­но­то мяс­то пре­дос­та­вя доб­ра въз­мож­ност за по­доб­ря­ва­не на ва­шия Шин­шин. След като се пен­си­о­ни­ра­те, няма ли да за­гу­би­те най-доб­ра­та сре­да за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не? Как­во ще усъ­вър­шен­с­т­ва­те без ни­как­ви проб­ле­ми? Как мо­же­те да се по­доб­ри­те? Жи­во­тът на чо­век е ог­ра­ни­чен. Чес­то пла­ни­ра­те не­ща­та дос­та доб­ре, но на­яс­но ли сте дали ще има­те дос­та­тъч­но вре­ме за сво­е­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не? Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то не е дет­с­ка игра. То е по-се­ри­оз­но от всич­ко на обик­но­ве­ни­те хора – то не е нещо, ко­е­то може да се при­е­ме за да­де­ност. След като про­пус­не­те въз­мож­ност­та, кога от­но­во ще бъ­де­те в със­то­я­ние да по­лу­чи­те чо­веш­ко тяло в Шес­т­к­рат­ния път на пре­раж­да­не­то? Въз­мож­ност­та идва само вед­нъж. Щом из­чез­не илю­зи­я­та, ко­я­то не мо­же­те да изос­та­ви­те, ще раз­бе­ре­те как­во сте из­гу­би­ли.